| Можеш ли да спреш ти вятъра, дето иде от могилите, префучава през боазите, вдига облак над диканите, грабва стрехите на къщите, на каруците чергилата, сваля портите, оградите и децата по мегданите - в родния ми град? Можеш ли да спреш ти Бистрица, дето иде напролет яростна, разтрошава ледовете си, на мостовете подпорите и излиза от коритото и завлича, мътна, пакостна - къщиците и градинките, и добитъка на хората - в родния ми град? Можеш ли да спреш ти виното, щом веднъж е закипяло то в бъчвите огромни, взидани, с влага лъхаща наситени, на които с букви кирилски пише \"черното\" и \"бялото\" - в избите студени, каменни, завещани от дедите ни - в родния ми град? Как ще спраш ти мене - волната, скитницата, непокорната - родната сестра на вятъра, на водата и на виното, за която е примамица непостижното, просторното, дето все сънува пътища - недостигнати, неминати, - мене как ще спреш? Е.Багряна |
--
The lord gave us two ends, one to think with and one to sit on, how people remember you depends on which end is used the most!
--
Check out the Detresse website @
www.detressecomic.net
--
... try to look at the world through a bubble...
take care
--
V
Previous Page123Next Page